Не ни смятайте за крадливи, бройте ни за некадърни, хленчеше бившият премиер Сергей Станишев пред Брюксел и настояваше тамошните чиновници да дойдат да ни учат как се управляват средства от ЕС.
Настаняването на албанците на българската етническа територия, особено през ХIХ в., се свързва задължително с насилие. Пришълците албанци убивали и грабили българите навсякъде в Западна Македония. Ако се случвало убийство на българин или на сърбин, казвали "Няма значение, убит е славянин" (по сведение на Т. Смилянич). Подобни методи се прилагат за изолирането и претопяването и на българите в Централна Албания, на сърбите в Северна Албания.
„...независимо от това кой кого е клал и потискал (а истината е, че ние също имаме черни страници в бележника), цялото това начинание е едно празнуване на безсилието, извиненията за неуспехите и несполуките и типичният наш (за съжаление) мазохизъм.
"Като искаш водка, стани ударник!"). В България имаше стенвестници, лозунги (нагледна агитация) и агитпунктове, които народът нарече кандърма кюшета. Момичетата вадеха от чантичката си пудриера с огледалце и казваха: "Момент да си оправя нагледната агитация".
Хасковският катаджия Андон Димитров отказал пети пореден (всъщност може и да не е пореден) рушвет. Това е изумително! До такава степен, че колегите от "24 часа" написаха: „Читатели молят: Пуснете снимката на неподкупния полицай."
Липсата на доминираща политическа класа, защитаваща публичния, а не личния интерес, деморализира българския демократичен преход и не подкрепи увереността за бързо случване на пропуснатото.
„Сега ще се обиждаме ли? Аз с договори не работя!"; „Абе, за парите - лесна работа."; „Добре де, ти сега бързо ли искаш да стане или хубаво?"; „Как така бойлерът е паднал, нали вчера го монтирах?"